Често се сещаме за здравето си едва когато нещо ни заболи. Но много промени в организма могат да се развиват дълго време без ясни симптоми. Именно затова профилактичните изследвания и редовният профилактичен преглед имат толкова важно място в грижата за здравето.
Това обаче не означава, че трябва всяка година сами да си назначавате десетки лабораторни показатели.
Добрата профилактика работи по-скоро като редовен технически преглед на автомобил – проверявате основните показатели и обръщате специално внимание на областите, при които има по-висок риск. Вашата възраст, пол, фамилна обремененост, начин на живот, предишни резултати и придружаващи заболявания определят кои профилактични изследвания са подходящи за Вас.
Най-краткият отговор: започнете с ежегодния профилактичен преглед при личния лекар. След него лекарят може да прецени от какви допълнителни изследвания имате нужда.
Защо профилактичните изследвания са важни, дори когато се чувствате добре?
„Нямам оплаквания, значи съм здрав“ звучи логично, но невинаги е достатъчно.
Повишеното кръвно налягане например често не предизвиква очевидни симптоми. Същото може да се случи при нарушения в кръвната захар или холестерола.
Затова профилактичните изследвания не търсят непременно заболяване. Тяхната задача е да помогнат за ранното откриване на рискови фактори и промени, преди те да започнат осезаемо да влияят върху здравето Ви.
Профилактиката дава възможност да проследите и тенденцията във времето. Един резултат е моментна снимка. Резултатите от няколко години вече приличат на кратък филм – показват посоката, в която се движи здравето Ви.
Какво включва годишният профилактичен преглед в България?
Здравноосигурените лица над 18 години имат право на един профилактичен преглед през всяка календарна година, който се извършва от общопрактикуващия лекар.
В рамките на профилактичния преглед се правят основни оценки и изследвания, сред които:
- измерване на артериалното налягане;
- изчисляване на индекс на телесна маса (BMI);
- оценка на психичния статус;
- ориентировъчна проверка на зрителната острота;
- електрокардиограма (ЕКГ);
- изследване на урина с тест-ленти;
- оценка за рискови фактори;
- кръвна захар при определени рискови фактори.
Допълнителните профилактични изследвания зависят от възрастта и индивидуалния риск.
Това е важно уточнение: профилактичният преглед не представлява просто „пускане на пълна кръвна картина“. Той представлява цялостна оценка, която помага на лекаря да прецени къде е необходимо по-задълбочено проследяване.
Кои профилактични изследвания е добре да обсъдите с лекар?
Няма един лабораторен пакет, който да е правилен за всички.
Въпреки това има няколко основни области, които често участват в профилактичната оценка.
| Показател/изследване | Каква информация дава | Нужно ли е задължително всяка година? |
| Артериално налягане | Оценка на сърдечно-съдовия риск | Част от годишния профилактичен преглед |
| Индекс на телесна маса | Ориентир за телесното тегло спрямо ръста | Част от профилактичния преглед |
| Кръвна захар | Помага при оценката на риска от нарушения в глюкозния метаболизъм | Зависи от възрастта и риска |
| Холестерол и липиден профил | Информация за липидите и сърдечно-съдовия риск | Не непременно всяка година |
| Изследване на урина | Може да покаже промени, които изискват допълнително уточняване | В определен обем е част от профилактичния преглед |
| Пълна кръвна картина | Дава информация за различни кръвни показатели | Според медицинската преценка |
| Допълнителни лабораторни показатели | Зависят от симптоми, риск и медицинска история | Индивидуално |
Таблицата е ориентировъчна. Не използвайте списъка като готово направление за лаборатория.
Трябва ли да правите пълна кръвна картина всяка година?
Не е задължително всеки здрав човек да прави пълна кръвна картина всяка година само защото е настъпила нова календарна година.
Пълната кръвна картина може да даде ценна информация за хемоглобина, еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите. Лекарят може да я назначи при определени оплаквания, рискови фактори, заболявания или като част от по-широка оценка.
Например умора, бледост, необичайна слабост или други симптоми могат да бъдат причина лекарят да прецени, че изследването е необходимо.
Тук важи един основен принцип: изследването трябва да има причина и резултатът трябва да може да бъде интерпретиран в контекст.
Трябва ли да проверявате кръвната захар?
Кръвната захар е важна част от оценката на риска от захарен диабет, но честотата на лабораторното изследване зависи от индивидуалния риск.
При профилактичния преглед личният лекар оценява рисковите фактори и при определени условия може да назначи лабораторно изследване на кръвната захар.
По-голямо внимание може да е необходимо при хора с наднормено тегло, фамилна обремененост, предходни отклонения или други фактори, които увеличават риска.
Затова вместо просто да добавяте „кръвна захар“ към годишен пакет, обсъдете с Вашия лекар кога и колко често е подходящо да я проследявате.
А холестеролът трябва ли да се проверява всяка година?
Отново – не при всички хора с еднаква честота.
Липидният профил може да включва общ холестерол, LDL холестерол, HDL холестерол и триглицериди. Резултатите помагат при оценката на сърдечно-съдовия риск.
Но една стойност не трябва да се разглежда изолирано.
Лекарят я оценява заедно с възрастта, кръвното налягане, тютюнопушенето, наличието на диабет, фамилната обремененост и други рискови фактори.
При човек с установено отклонение или повишен риск проследяването може да бъде по-често. При друг човек може да няма причина изследването да се повтаря всяка година.
Какви профилактични изследвания са необходими според възрастта?
С напредването на възрастта се променят и рисковете, които лекарят следи.
Затова профилактичните изследвания при 25-годишен човек и при човек на 60 години няма причина да бъдат напълно еднакви.
В България НЗОК определя част от допълнителните изследвания именно според възрастовите групи. Освен основния ежегоден профилактичен преглед могат да се включват определени лабораторни и скринингови изследвания през конкретни интервали.
При жените например след определена възраст профилактиката включва и специфични прегледи, свързани със здравето на млечните жлези. При мъжете също има възрастово обусловени профилактични дейности.
Точно затова е по-разумно да попитате:
„Какви профилактични изследвания са подходящи за моята възраст и риск?“
вместо:
„Кой е най-големият пакет изследвания, който мога да си направя?“
Има ли смисъл да изследвате витамин D, витамин B12, желязо и хормони всяка година?
Не автоматично.
Това са полезни изследвания, когато има медицинска причина за тях, но не означава, че всеки човек трябва профилактично да проверява всички показатели всяка година.
Например лекарят може да назначи допълнителни изследвания при определени симптоми, хранителен режим, прием на лекарства, предходни отклонения или конкретни рискови фактори.
Същото важи и за изследванията на щитовидната жлеза.
„Повече изследвания“ не винаги означава „по-добра профилактика“. Понякога случайно отклонение без клинично значение може да доведе до допълнителни изследвания и ненужно притеснение.
Целта не е да изследвате всичко. Целта е да изследвате правилните неща в правилния момент.
Какво още е важно освен лабораторните изследвания?
Когато говорим за профилактични изследвания, лесно е да се съсредоточим само върху кръвните показатели.
Профилактиката обаче е много повече от лаборатория.
Добрата годишна оценка включва разговор за:
- кръвното налягане;
- теглото и промените в него;
- храненето;
- физическата активност;
- тютюнопушенето и употребата на алкохол;
- съня;
- психичното здраве;
- фамилната обремененост;
- приеманите лекарства;
- ваксинационния статус;
- необходимите профилактични и скринингови прегледи според пола и възрастта.
Понякога пет минути разговор за начина Ви на живот дават на лекаря информация, която не може да се прочете от нито един лабораторен резултат.
Как да се подготвите за годишния профилактичен преглед?
Не е необходимо просто да влезете в кабинета и да кажете: „Искам всички изследвания.“
Подгответе кратка информация за здравето си.
Добре е да кажете на лекаря:
- Имате ли нови оплаквания през последната година?
- Има ли промяна в теглото Ви?
- Приемате ли нови лекарства или хранителни добавки?
- Има ли новодиагностицирани заболявания при близки роднини?
- Имате ли предишни лабораторни резултати с отклонения?
- Какви профилактични прегледи сте правили през последните години?
- Има ли изследвания, които друг лекар Ви е препоръчал да проследявате?
Така профилактичният преглед се превръща от формалност в реална оценка на здравето.
Защо е полезно да пазите старите си резултати?
Една лабораторна стойност показва какво се случва в конкретния момент. Последователните резултати могат да покажат тенденция.
Представете си например, че даден показател три години остава в референтните граници, но постепенно се движи в една посока. Сам по себе си последният резултат може да не изглежда притеснително, но историята му може да бъде полезна за лекаря.
Затова съхранявайте резултатите от Вашите профилактични изследвания и ги носете при следващ профилактичен преглед, когато това е необходимо.
Не сравнявайте обаче сами отделни показатели без контекст. Референтните граници, лабораторните методи, медицинската история и редица други фактори имат значение при интерпретацията.
Профилактични изследвания в практиката на д-р Жанета Демирева
Редовната профилактика започва с добрата връзка между пациента и неговия общопрактикуващ лекар.
В практиката на д-р Жанета Демирева пациентите могат да потърсят съдействие за профилактични прегледи, оценка на здравословното състояние и необходимостта от подходящи изследвания.
Д-р Жанета Демирева е общопрактикуващ лекар със специалност „Обща медицина“. Практиката има бази в Пловдив, Стамболийски, Кадиево и Говедаре.
Когато планирате своите профилактични изследвания, лекарят може да вземе предвид възрастта, предишните Ви резултати, фамилната обремененост, начина на живот и наличните рискови фактори. Така профилактиката не се свежда до стандартен пакет от лабораторията, а се съобразява с конкретния човек.
Профилактични изследвания – какво да проверявате всяка година накратко?
Ако трябва да обобщим най-важното:
Всяка година започвайте с профилактичен преглед при личния лекар, а не непременно с произволно избран пакет лабораторни изследвания.
За здравноосигурените лица над 18 години в България годишният профилактичен преглед включва основни показатели като артериално налягане, индекс на телесна маса, ЕКГ, ориентировъчна оценка на зрението и изследване на урина. Останалите профилактични изследвания зависят от възрастта и индивидуалния риск.
Практичен ориентир
| Какво да направите? | Колко често? |
| Профилактичен преглед при личния лекар | Веднъж годишно |
| Измерване на кръвно налягане | В рамките на профилактичния преглед и според риска |
| BMI и оценка на теглото | В рамките на профилактичния преглед |
| ЕКГ | Включена в годишния профилактичен преглед |
| Изследване на урина | Включено в определен обем |
| Кръвна захар | Според възрастта и рисковите фактори |
| Холестерол и липиден профил | Според възрастта, риска и предходните резултати |
| Други лабораторни изследвания | По лекарска преценка |
| Допълнителни профилактични/скринингови прегледи | Според пол, възраст и риск |
Често задавани въпроси за профилактичните изследвания
Трябва ли да си правя профилактични изследвания всяка година?
Добре е всяка година да преминавате през профилактичния преглед, който Ви се полага като здравноосигурено лице. Това обаче не означава, че трябва ежегодно да правите всички възможни лабораторни изследвания.
Кои са най-важните профилактични изследвания?
Няма универсален списък за всички. Основните показатели и необходимите допълнителни изследвания зависят от възрастта, пола, медицинската история, фамилната обремененост и индивидуалния риск.
Трябва ли всяка година да изследвам кръвна захар и холестерол?
Не задължително. Честотата зависи от възрастта, предходните резултати и рисковите фактори. Вашият лекар може да определи подходящия интервал.
Ако резултатите ми миналата година са били нормални, нужен ли е профилактичен преглед?
Да. Профилактичният преглед не служи само за повторение на лабораторни показатели. Той позволява да се проследят промени в здравословното състояние и да се прецени дали са необходими нови изследвания.
Мога ли сам да си избера пакет профилактични изследвания?
Можете да направите лабораторни изследвания по собствено желание, но по-големият пакет невинаги е по-полезен. По-разумно е първо да обсъдите с лекар кои показатели имат смисъл конкретно за Вас.
Заключение: профилактиката не е търсене на болест, а грижа преди появата ѝ
Лесно е да отлагаме профилактичните изследвания, когато се чувстваме добре. Няма болка, няма симптоми и всекидневието винаги предлага нещо „по-спешно“.
Но именно в това се крие смисълът на профилактиката.
Не чакате предупредителната лампа да светне, за да започнете да се интересувате как работи организмът Ви.
Редовният профилактичен преглед Ви дава възможност да проследявате здравето си във времето, да обсъдите рисковите фактори с лекар и да направите необходимите профилактични изследвания, когато те действително имат смисъл.
Не е необходимо да изследвате всичко всяка година. Необходимо е да не оставяте здравето си без внимание година след година.
И може би въпросът не е „Какви изследвания да си пусна, за да съм сигурен, че съм здрав?“, а:
„Какво мога да направя днес, за да знам повече за здравето си, преди организмът ми да започне да ме предупреждава със симптоми?“
Статията има информативен характер и не замества медицински преглед, поставяне на диагноза или индивидуална консултация с лекар.